Home Парагвай 2011 - шах турне
Парагвай 2011 - шах турне PDF Print E-mail
Written by Administrator   
Sunday, 11 December 2011 00:59


28.11.-4.12.2011г.


Асунсион - блиц турнир; Pedro Juan Caballero - блиц турнир и турнир по ускорен шах


Има моменти, които са неочаквани и в никакъв случай не се забравят! Именно такова е посещението ни в Парагвай. Двамата с Доника бяхме поканени на разноски на Нилда Кардозо, представител на шахматен клуб "ABC Color" от столицата Асунсион. С нея се запознахме на Световното първенство в Анталия през 2009г. и тя остана очарована от Доника. Когато разбра, че ще участва на Световното първенство в Бразилия през 2011г., тя ни отправи няколко покани за участие на шах-турнир в Парагвай. Първоначално отказвах поради липса на средства, но предложението и бе неустоимо. И тя го изпълни - това беше едно впечатляващо посещение на страната Парагвай, с участие на 3 шах турнира (2 по блиц и 1 по ускорен шах), с разглеждане на забележителности, с посещение на водопадите Игуасу от бразилска и от аржентинска страна! Запознахме се с най-известните парагвайски шахматисти и водещи фигури от шахматното ръководство на страната. В шахматните среди бяхме приети с аплодисменти като скъпи гости, с голям авторитет, като двукратни европейски вицешампиони и републикански шампиони на страната. И като победили тяхно момиче на световното първенство преди дни... Нилда вече ни е отправила 2 покани за участия в открити турнир  по класически шах за жени в Паргавай. Първата бе през 2012г., когато не можахме да отидем, но за 2014г. ще направим всичко възможно да участваме.


Nilda Cardozo - http://www.facebook.com/nildascardozo


Нилда Кардозо със семейството си - нашите любезни домакини

Нилда ни посрещна на летището при 40 градусова жега (в Парагвай сезоните са обърнати спрямо нашите - когато при нас е зима, там е лято), направи ни няколко снимки и още на следващия ден си ги видяхме поместени в най-големия централен ежедневник - вестник "ABC Color", където бяхме обявени за атракция. Клубът явно е спонсориран от вестника. В Парагвай времето не значи нещо важно, на точността не се държи, важното е събитието да се случи. "Не се притеснявайте, тук не е Европа, а Парагвай, Южна Америка...". Различни култури сме си, за тях представлява голям интерес неща от рода как си кръщаваме децата, как се образува бащиното и фамилното име, а клатенето на главата със значението на "да" и "не" създаде много куриозни ситуации (нашето кимане с глава за "да" навсякъде другаде значи "не").
Първата вечер разгледахме столицата Асунсион, катедралата, сградата на правителството, река Парагвай, която е широка колкото Дунав, Пантеона на героите (Тази година - 2011 се честваха 200 години от създаването на Парагвай). Хубав град, с не много коли... Много полиция. Близо до центъра имаше стачкуващи индианци - от около месец спят в едни палатки, правейки си барбекю до тях... Храната е странна, предимно телешко, печено, или кайма в тесто, запържено...., но така или иначе Доника не я харесваше... Втората вечер участвахме в първия блиц турнир. Турнирът не почна без нас, всички си чакаха, макар че бяхме заведени там с около половин час по-късно...


Парагвай, Асунсион - хотелът


Парагвай, Асунсион - Катедралата


Парагвай, Асунсион - Сградата на парламента и Пантеона на героите


Блиц Турнир в Асунсион, 29.11.2011г.: Участваха 46 състезателя от Парагвай, почти всички най-известни шахматисти - Гросмайстори и ФИДЕ майстори, състезатели от олимпийския отбор на Парагвай, около 7-8 деца, измежду които и Доника. В този си състав турнирът никак не беше слаб. А по-малки от Доника бяха само 2-3 деца. Особено впечатление ми направи факта, че турнир по шах за тях не е само състезание, а и вид празник, това се повтори и на другите турнири. Шахът е интелектуална игра и тук се цени, да си такъв състезател е престижно. Доника беше атракцията на турнира, тя направи 4т. от 7 възможни, като за малко да победи победителят в турнира, от когото загуби по време, а бе в по-добра позиция. 4-те точки си бяха победи над сериозни противници. Играта на Доника веднага се оцени високо. Интересното на турнира бе, че след 3-ия кръг се раздаде храна, която определено се отрази добре на всички играещи. По-късно разбрах, че това е практика тук. Доника изигра много приятелски партии, всички изказваха суперлативи. Накрая произнесох кратко слово на английски, което Нилда преведе на испански и ни изпратиха с аплодисменти.

29.11.2011г., Парагвай, Асунсион - блиц турнир


Веднага след турнира се отправихме към автобуса за гр.Ciudad del Este, откъдето щяхме да посетим водопадите Игуасу. Тръгнахме в 24ч. през нощта, навън беше 37 градуса, а в автобуса буквално замръзнахме при силен климатик и 17-18 градуса вътре... Пътувахме 5,30ч.
Водопадите! Катаратас Игуасу, както ги наричат тук. Величествени - не знам каква по-точна дума да кажа! Имахме възможност да ги разгледаме и от Бразилия, и от Аржентина. Дълги са по протежението на река Игуасу цели 3 километра. Водата пада на 2 етажа от по 30-40 метра всеки, създавайки усещането за необятност. В единия край земята прави разлом с остър ъгъл, водата тук пада от височина 70-80 метра, а пръските излизат на 30-40 метра над повърхността на водата. Това място се нарича Дяволското гърло. Постоянно се образува многоцветна дъга. От Бразилска страна се върви около половин час по протежението на реката до достигане на това място, като отсреща се наблюдават водопадите. Достигайки близо до Дяволското гърло, се минава по мостче, по което се навлиза навътре в реката. Преминавайки през него, всеки се подлага на пръските на водата и става мокър, но с радост се оставя на това. Температурата на въздуха е над 35 градуса и бързо се изсъхва след това. От падналата вода се образува мъгла, разсейвайки се на моменти, а водата бучи..., бучи...


30.11.2011г., Бразилия - Водопадите Игуасу

Водопадите Игуасу от Бразилска страна, 30.11.2011г.

30.11.2011г., Бразилия - Водопадите Игуасу!

30.11.2011г., Бразилия - Водопадите Игуасу! Постоянна дъга! (Снимка от Нилда!)


Но от Аржентина нещата са още по-красиви. Реално почти всички водопади остават в Аржентинската част на реката. Тук има голям парк и си заслужава да се отдели цял ден, за да се разгледа. Ние нямахме тази възможност, но и това, което видяхме - Дяволското гърло от горе, си беше незаменимо. Първо едно интересно влакче ни заведе за около 10-ина минути до самата река. След това вървяхме по мостче над реката, напречно на брега, като за да стигнем до водопадите, вървяхме около 20 минути. Реката е плитка, но много широка, а много островчета се подават над нея... Виждат се различни животни - птици, костенурки, риби... А Дяволското гърло от тук е неописуемо красиво. Колкото и да се стои тук, времето все няма да е достатъчно за да се нагледа човек.... Ние стоим точно над мястото, наречено Дяволско гърло - там, където земята образува остър ъгъл и ясно се вижда как водата пада долу както от нашата, така и от отсрещната страна. Тази гледка от Бразилия не може да се види... Пръските се вдигат нагоре, образуващата се мъгла (дъхът на дявола) все пак остава в ниското и гледката е такава, че човек не може да и се нагледа... Цветовете на дъгата сякаш се виждат постоянно, а самото "Дяволско гърло" е много ясно изразено.... А отсреща се вижда бразилски бряг и споменът за вчерашния ден се отразява в съзнанието..., като определено очарованието от тук е по-голямо!

1.12.2011г., Аржентина - Водопадите Игуасу!


Може би трябва да отбележим, че до водопадите стигнахме с... такси. Няма никакъв проблем да се премине границата между Парагвай и Бразилия..., всъщност тук няма граница, преминахме през един град, разделен от река Парана, като в двете държави градът има различно име. По моста над реката свободно се движат хора и има сергии.... Не така стоят нещата на границата между Бразилия и Аржентина. Там има паспортна проверка като при нас с Турция. Тук имахме интересно преживяване. Искаха ми декларация от другия родител, че пуска Доника да премине в Аржентина. Това се прави с цел да не се внасят деца в тази страна, които да се използват за донори на органи... Аз имах такава декларация, но на български език (без такава нямаше да ме пуснат от България). Показвам я..., но кирилицата там е непонятна. Жената от митницата в Аржентина не искаше да ни пусне и извика своя началник. След като разбра, че идваме световно първенство по шах и сме вицешампиони на Европа, той ни взе паспортите и след малко се върна с лист и химикал.... Все още чудейки се как да издействам да ни пусне, той... поднесе листа на Доника и поиска автограф от нея!!!...., след което безпрепятствено ни пусна напред.


Върнахме се в столицата Асунсион и останахме там 1 ден, през който си починахме добре. През нощта отново пътувахме - за гр. Pedro Juan Caballero. Този път цели 6,30ч. (за около 500км, тук няма магистрали, но пътят е широк). Организаторите ни бяха запазили хотел на техни разноски. С автобуса пътуваха почти всички, участвали на блиц турнира в Асунсион. Когато погледнах списъка с участници, останах изненадан... 124 записали се, при това с нощувка, която струваше около 30 евро на човек... Но както казах, всеки турнир по шах тук е празник. Турнирът не се провеждаше от шахматната федерация на Парагвай, но тук присъства председателя на федерацията, много длъжностни лица, както и правителствени лица. Разбрали, че сме от България и ще хващаме самолет на другия ден, хората от правителството ни предложиха услугите си да ни върнат в столицата. Наградният фонд на турнира беше 3300 долара. След 2-ия кръг се обяви блиц турнир, който започна в 21,30ч. и бе с награден фонд 500 долара. А след 3-ия кръг отново бяхме подсилени с храна...


Турнир по ускорен шах 3.4.12.2011г., гр.Pedro Juan Caballero, Парагвай: Град Pedro Juan Caballero се намира на самата граница с Бразилия, всъщност, както ще разбера по-късно, тук граница няма, от бразилска страна има друг град, с друго име, но двата града са сляти, разделени от едно шосе със сергии от двете му страни. В действителност участниците бяха около 110, организаторите направиха 2 турнира - за възрастни (около 90 човека) и за деца (около 20). Не мога да си представя такава масовост за турнир по ускорен шах в България. Както и подобен награден фонд от 3300 долара. 4 кръга в първия ден (въпреки дългото среднощно пътуване това не създаде никакви проблеми у участниците). Бяхме поканени именно за този турнир, без да имаме възможност да го завършим - на другия ден ни бе полетът и имахме дълъг път до столицата. Доника направи първия ход в специала церемония...., като преди това намести на правилните места дамата и царя, което предизвика весели емоции в залата. Доника започна с хубава победа, която я изпрати да играе със силен състезател във втория кръг. Тук Доника бе в по-лоша позиция, но се бори и успя да постигне реми - не даде възможност на противника си да реализира преимуществтото си. Борбата и предизвика коментари в нейна полза. В третия кръг загуби от техен гросмайстор, който след партията призна, че въпреки победата си, Доника е била в по-добра позиция. Доника победи и в 4-ия кръг и се утвърди на челните места в класирането. Партията завърши в 20,30ч. и започна подготовката за блиц турнира.


3.12.2011г., Парагвай, гр.Pedro Juan Caballero - Доника открива турнира по ускорен шах


3.12.2011г., Парагвай, гр.Pedro Juan Caballero - Турнир по ускорен шах


Блиц, 3.4.12.2011г., гр.Pedro Juan Caballero, Парагвай: Както казах, блиц турнирът бе обявен след втория кръг на ускорения шах, с награден фонд от около 500 долара. Започна в 21,30ч. и завърши в 0,30ч. Тук Доника започна със смелите 3т. от 4 кръга, но после умората я надви и тя направи няколко загуби. Завърши с 4т. от 8, но пак трябва да се има предвид, че тук участваха само възрастни, бяхме пътували цяла нощ и минаваше среднощ....

3.12.2011г., Парагвай, гр.Pedrp Juan Caballero - Блиц турнир, 23ч.


4.12.2011г., Парагвай, гр.Pedrp Juan Caballero - Доника се подписва на плаката на турнира


Когато пристигнахме за турнирите по ускорен шах и блиц в гр.Pedro Juan Caballero и се поразходихме, изведнъж се оказа, че едно шосе всъщност е границата между Парагвай и Бразилия. 1 град с 2 различни имена в двете държави. По шосето, което е граница, спокойно се движат коли, а от двете му страни са разни магазинчета, като битак,.... това всъщност се оказа, че е една от най-големите комерсиални зони в света.... Техника на доста ниска цена... Може да се пазарува в различни валути.... На мен първия ми въпрос беше..."Кой го поддържа това шосе".... А след това се замислих, че ние в Европа чак сега си отваряме границите...., а тук хората явно отдавна са го решили това - граница просто няма и никога не е имало. И при това с 1 час часова разлика (Бразилия и Парагвай имат 1 час часова разлика).

Границата между Бразилия и Парагвай е една от най-големите комерсиални зони в света! На снимката - отляво - Бразилия, отдясно - Парагвай. През това шосе минава границата, от двете му страни има 1 час времева разлика.


На другия ден турнира продължи, а ние бяхме изпратени с топли чувства от организаторите на турнира, от шахматната федерация на Парагвай и от всички участници. Доника получи за подарък поредния си шах. Правителствената кола взе разстоянието от 500км за 4,30ч., и, въпреки че бяхме с такава кола, бяхме спирани за проверка от полиция цели 4 пъти. Стигнахме на време и се сбогувахме с Нилда. На границата ни глобиха 70 долара заради липса на печат при влизане в Парагвай от Аржентина (Нилда не знаеше, че трябва да имаме такава). Ще очакваме Нилда в България.
Вероятно сме първите, които играхме шах в тази страна, при това на цели 3 турнира! В очакване сме и на продължение на шахматната връзка с Парагвай.


Връщането от Асунсион до София е 24 часа със самолет...  Веднага след пристигането се върнахме в Ямбол. Общо взето последните 2 дни ги изкарахме в път. И дълго време осъзнавахме преживяното...


Last Updated on Saturday, 14 December 2013 18:26